Загубила съм посоката в живота си

В.Д. дойде на регресия, защото бе загубила посоката в живота си. Искаше да получи най-важното послание от миналите си прераждания, за да знае как да продължи.
Вида се като 45 – 46 г. мъж на име Саул. Годината е 1800. Видя се как върви през гората, облечен в стар сив панталон, бяла износена риза, скъсани галоши. До него върви черно куче на бели петна. Върви и гледа към звездите. Живее в малка дървена къща в гората. Вътре само легло и печка. Храни се със зайци и растения. От 16 – 17 годишен живее там. В момента само майка му е жива, но няма контакт с нея.
– Питам, каква е причината да отиде в тази дървена къщичка и да прекара там живота си?
– Родителите ми са се карали и аз съм им бил в тежест.
Помолих го да се върне в момента преди да напусне родителите си.
– Лежа на едно легло. Родителите ми се карат.
– Опиши ми как изглеждат и виж ги добре, дали не ги познаваш от сегашния си живот.
– Майка ми е ниска, пълничка, на име Мария, това е баба ми в сегашния ми живот, с която сме много близки. Баща ми е Стойчо – висок със здраво тяло, тъмна коса и очи, пие алкохол. Не го познавам от сегашния ми живот. Само майка обичам, баща ми не се интересува от нас. Чувствам се безсилен, че не мога да я защитя.
Голям скандал има в момента, баща ми удря майка ми и аз избягвам. Искам да се махна и да не го виждам повече. Намирам тази изоставена хижа в гората и оставам тук. Чувствам голямо облекчение.
– Къде се намира мястото, където си живял?
– С. Страхилово.
– Кое е най-важното послание от това ти превъплащение?
– Няма как да променя съдбата на майка ми, защото тя не иска да избяга от там. Съдбата на един човек да не ме задържа на място, в което не се чувствам добре, колкото и близък да ми е и колкото и да го обичам.