“В един момент, не разбираш точно кога, умът се изпразва, мислите изчезват, потъваш в тишината на безвремието. Крачките се редят в равномерния ритъм на дишането, ти си там на пътя, а в същото време не си. Не усещаш тежестта на раницата и лъчите на прегарящото слънце, времето е спряло. Ти и пътят ставате едно. Цялото ти същество е изпълнено с блаженство. Това е състоянието на пълна умиротвореност.
Ел Камино е среща със самия теб, среща с твоята душа. Разбираш, че пътят не е толкова трудно да бъде извървян, трудното е да се изправиш срещу самия себе си, да свалиш всички пластове на егото. Да съблечеш дрехите на страха, тревогата, чувство за вина, обидата, огорчението, съжалението и самосъжалението и да видиш голата си душа, такава каквато е. Тогава можеш да се поклониш пред нейната красота и величие.”
Надин
***
“Раницата е като символичен образ на „кръста“, който носиш. Там са нещата, от които все още не можеш да се отървеш, макар да знаеш колко много ти тежат.
Същото е и с твоето подсъзнание, там са нещата, които все още не желаеш да пуснеш, но те тежат като камъни в душата ти.
Изцелението е да поемеш отговорност. Това не е за всеки, изисква се смелост. За да се излекуваш трябва да навлезеш в раните си и да дълбаеш на дълбоко. Ще боли, ще кървиш , ще се разпадаш на парченца. Ще се мяташ от болка. Там в дълбините на твоята „сянка“ са всичките ти „демони“. Ще те е страх, толкова много ще те е страх, че ще ти се иска да избягаш…
Да се излекуваш означава да се срещнеш с „демоните“ на страха, гнева, разочарованието, самосъжалението и вината…, най-вече с вината. Да отидеш в „сенките си“ и да ги приемеш, да простиш, да си простиш. Егото ти ще се бори, ще се съпротивлява, ще те оправдава, няма лесно да се предаде. А за тази битка ти е нужно уединение и тишина.
Изцелението е също способността да се променяш и изисква много търпение. Но, ако намериш сили да се свържеш с душата си и да следваш нейните напътствия, значи то е в ход. И си заслужава да го направиш.”
Надин
***
“Тук на Пътя много бързо излизаш от зоната си на комфорт. Разбираш, че когато трупаш вещи в раницата, те тежат и ще трябва да ги носиш много дълго време. Същото правим и в живота си. Трупаме къщи, коли, предмети, пари и мислим, че с колкото повече комфорт се обградим, толкова по-леко ще преминем по пътя на живота. Има хора, които смятат, че притежават своята къща например, а не разбират, че всъщност къщата притежава тях. Защото притежаваното изисква да поемеш отговорност за поддръжка, съхранение, опазване и в един момент, без да разбереш кога, се превръщаш в роб на своето притежание. То вече е отнело свободата ти.
На Ел Камино осъзнаваш колко малко ти е нужно, за да съществуваш и колко много, за да разбереш това.”
Надин
***
“Когато останеш сам, единствената ти опора е в теб самия. Няма от кого да поискаш съвет. Въпросите ще кънтят в пространството без отговори. Налага ти се да откриеш вътрешния си компас.
Трудно е, непоносимо трудно.
И когато спреш да искаш да променяш света и се предадеш, тогава ще позволиш на света да промени нещо в теб.
Ще откриеш, че всеки има своята истина.
Осъзнаваш, че физически може да си близо до другия, а да усещаш пространството между вас, като две отделни вселени, които едва се докосват.
Ще падаш, ще потъваш, ще стигаш до дъното на отчаянието и отново ще намираш сили да се изправяш. Ще умираш и от пепелта ще възкръсваш. И това „отново“ ще рисува браздите на лицето и среброто в косите ти. След всичките бури на времето, ще остане мъдростта на опита.
Щом пуснеш желанието да се харесаш на всички и се сбогуваш с илюзията, че щастието ти зависи от другите, ще откриеш, че си достатъчен на себе си.
Белезите от раните ще се превърнат в порти на онази Сила, която превръща – страданието в мъдрост, отчаянието в смелост, гнева в смирение, страха в постижения, тревожността във вяра, вината и срама в пречистване.
Най-важното е да се осмелиш да останеш сам и да разрешиш вътрешната алхимия да се случи.”
Надин
***
