“Вярвам, че само човек познал Светлината и Сянката си, може да бъде цялостен. Осъзнаването, че никоя от тях не може да съществува отделно те прави завършен. Като колелото на Ин и Ян. Като деня и нощта. Като зимата и лятото. Когато е нощ да се наслаждаваме на звездите, вместо да се оплакваме от тъмнината и когато е ден да се наслаждаваме на слънцето, знаейки че всичко е преходно. В хармония сме, когато сме в съгласие с вътрешните си процеси, през които преминаваме. Когато разберем, че в тази битка няма победител, а само обратни страни на една и съща монета.”
Надин
***
“За да тестваме и приложим наученото, Вселената често стратегически поставя определени хора на пътя ни. Те винаги събуждат нещо в нас – светлина или сянка, за да разберем, какво е това, което съдържаме в себе си. Никой не ни кара да изпитваме болка, гняв, огорчение, разочарование, тъга… тези емоции са вътре в нас, а човекът отсреща е само „фар“, който ги осветява и изважда на повърхността.”
Надин
***
“Питам се, каква е тази магия на Камино, която предизвиква такава мощна, вътрешна трансформация? Това, че е проекция на Млечния път ли го прави толкова мистичен? На първото ми Камино моята „метаморфоза“ се случи на Круз де Феро, а сега тук на Финистере. Дали със всички поклонници се случва? Другите успяват ли да чуят вътрешния си глас и да прозрат Божието провидение във всяка форма на сътворението?
Все въпроси, на които нямам отговор…
Макар, че познавам много хора изминали многократно Камино и пак си остават същите. Явно не пътят, не Круз де Феро, не Финистере правят „магията“, тази алхимия се извършва вътре в нас и е абсолютно индивидуална. Тя може да се случи, а може и никога да не се случи, без значение дали си на Камино или не. Камино само дава предпоставката за това, като ти предоставя възможност да останеш достатъчно дълго сам със себе си и да чуеш вътрешния си глас. Докато краката вървят, умът си почива. Докато крачките се редят, ти потъваш навътре…
Но едно нещо е сигурно – това, което е дошло при нас, винаги е правилното!
Обещах на океана, че ще се върна отново. Част от душата ми завинаги ще остане тук и не е нужно да си я взимам. Може би тук ѝ е мястото, за да ми напомня за дълбоките прозрения и истини, до които е достигнала, в моментите, когато отново си изгубя посоката.”
Надин
