Цитати от книгата

Ел Камино е среща със самия теб, среща с твоята душа. Разбираш, че пътят не е толкова трудно да бъде извървян, трудното е да се изправиш срещу самия себе си, да свалиш всички пластове на егото. Да съблечеш дрехите на страха, тревогата, чувство за вина, обидата, огорчението, съжалението и самосъжалението и да видиш голата си душа, такава каквато е. Тогава можеш да се поклониш пред нейната красота и величие.

Когато срещнем сродна душа си мислим, че всичко ще е „цветя и рози“, но не е така. Познали сме я, като „сродна“, защото сме били в много животи заедно, но в тях не всичко е било прекрасно. Понякога съдбата ни изправя в близки взаимоотношения, (като родител - дете, братя и сестри или съпрузи) с нашите най-големи врагове, за да се научим да обичаме „врага си“. Защото любовта е тази, която изцелява всичко, която извисява духа и те доближава до Твореца. Идваме на този свят с ясното знание, че носим Божествената частица в себе си, сетне порастваме и изгубваме тази връзка, забравяме кои сме. Единственият начин да се свържем с Източника* е да навлезем дълбоко навътре, будни, наблюдаващи, осъзнати. Защото там, в Центъра все още сме свързани.

Колко рядко умеем да бъдем напълно присъстващи в настоящето, да усещаме насладата от живота. Нужно ли е човек да преживее някаква трагедия, за да започне да цени стойността му? Нужно ли е човек да измине тези 800 км на Ел Камино де Сантяго, за да разбере, че най-ценното не са предметите, хората, комфорта или всичко, към което постоянно се привързваме. Нужно ли бе да стигна дотук, за да осъзная, че най-ценното в живота е ВРЕМЕТО. Времето, споделено с любимите хора; времето, отделено за себе си; времето, посветено на творчество. Живеем не за да притежаваме, а за онези безценни мигове, които спират дъха ни. За онези малки моменти, в които душата ни ликува. Понякога забравяме, че времето ни е преброено и го пилеем в безсмислени разговори, телевизионни сериали, компютърни игри. Пилеем го, живеейки чужди животи, забравяйки да живеем собствения си.

Раницата е като символичен образ на „кръста“, който носиш. Там са нещата, от които все още не можеш да се отървеш, макар да знаеш колко много ти тежат. Същото е и с твоето подсъзнание, там са нещата, които все още не желаеш да пуснеш, но те тежат като камъни в душата ти. Изцелението е да поемеш отговорност. Това не е за всеки, изисква се смелост. За да се излекуваш трябва да навлезеш в раните си и да дълбаеш на дълбоко. Ще боли, ще кървиш , ще се разпадаш на парченца. Ще се мяташ от болка. Там в дълбините на твоята „сянка“ са всичките ти „демони“. Ще те е страх, толкова много ще те е страх, че ще ти се иска да избягаш… Да се излекуваш означава да се срещнеш с „демоните“ на страха, гнева, разочарованието, самосъжалението и вината…, най-вече с вината. Да отидеш в „сенките си“ и да ги приемеш, да простиш, да си простиш. Егото ти ще се бори, ще се съпротивлява, ще те оправдава, няма лесно да се предаде. А за тази битка ти е нужно уединение и тишина. Изцелението е също способността да се променяш и изисква много търпение. Но, ако намериш сили да се свържеш с душата си и да следваш нейните напътствия, значи то е в ход. И си заслужава да го направиш.

Когато останеш сам, единствената ти опора е в теб самия. Няма от кого да поискаш съвет. Въпросите ще кънтят в пространството без отговори. Налага ти се да откриеш вътрешния си компас. Трудно е, непоносимо трудно. И когато спреш да искаш да променяш света и се предадеш, тогава ще позволиш на света да промени нещо в теб. Ще откриеш, че всеки има своята истина. Осъзнаваш, че физически може да си близо до другия, а да усещаш пространството между вас, като две отделни вселени, които едва се докосват. Ще падаш, ще потъваш, ще стигаш до дъното на отчаянието и отново ще намираш сили да се изправяш. Ще умираш и от пепелта ще възкръсваш. И това „отново“ ще рисува браздите на лицето и среброто в косите ти. След всичките бури на времето, ще остане мъдростта на опита. Щом пуснеш желанието да се харесаш на всички и се сбогуваш с илюзията, че щастието ти зависи от другите, ще откриеш, че си достатъчен на себе си. Белезите от раните ще се превърнат в порти на онази Сила, която превръща - страданието в мъдрост, отчаянието в смелост, гнева в смирение, страха в постижения, тревожността във вяра, вината и срама в пречистване. Най-важното е да се осмелиш да останеш сам и да разрешиш вътрешната алхимия да се случи.

Когато минаваме през житейски турболенции, често забравяме кои сме. Творецът ни прекарва през бурите на живота, за да ни шлифова. И когато паднат обвивките на егото, от вътре се показва истинската ни същност. Никога не е ясно дали сърцевината е загнила или от вътре се крие диамант, който ще заблести в цветовете на дъгата.

Не зная защо Бог ни праща изпитанията, най-вероятно да изпробва вярата ни. Накрая разбираме, че най-трудното е да се предадем в ръцете Му. Успеем ли да го сторим, чудесата на Вселената сами се изсипват върху нас. Те само това и чакат. Но докато го сторим, голямо тръшкане пада. С ограничения си човешки ум не виждаме финала и рисуваме най-страшните сценарии. А истината е, че решенията на най-трудните ситуации понякога са изключително прости. Вярата, просто, вярата... Доверим ли се, ще видим, че всичко се нарежда по неведом път!!! И след целия ад, през който минаваме, накрая излизаме по-мъдри, по-светли, по-чисти, по-истински и по-себе си!

Има хора като…

Обичам да наблюдавам хората и да ги сравнявам с природата. Има хора като тревата, постоянно позволяват да ги мачкат. Има хора нежни и красиви като цветята, дошли са да направят света по-красив. Има хора широки и многостеблени като храсти. Не стават големи, но не се пречупват от бурите. Има и хора като дървета, впили дълбоко корени в земята, хвърлящи широка сянка под себе си. Те дават сигурност и стабилност. Но има и хора като плевели, никнат навсякъде и задушават по-малките от тях. Деница е нежна и красива като цвете, тя е тук, за да създава красота. Марина е като храст, който не се пречупва пред трудностите. А себе си виждам като тънка фиданка, огъваща се от вятъра понякога, защото корените са ѝ плитки. Затова все търся онази почва, която ще ме приеме, да се самоприсадя, да пусна дълбоко корени и да протегна клони към небесата. Там, където ще вирея най-добре и ще се чувствам на мястото си.

Тук на Камино много бързо излизаш от зоната си на комфорт. Разбираш, че когато трупаш вещи в раницата, те тежат и ще трябва да ги носиш много дълго време. Същото правим и в живота си. Трупаме къщи, коли, предмети, пари и мислим, че с колкото повече комфорт се обградим, толкова по-леко ще преминем по пътя на живота. Има хора, които смятат, че притежават своята къща например, а не разбират, че всъщност къщата притежава тях. Защото притежаваното изисква да поемеш отговорност за поддръжка, съхранение, опазване и в един момент, без да разбереш кога, се превръщаш в роб на своето притежание. То вече е отнело свободата ти. На Ел Камино осъзнаваш колко малко ти е нужно, за да съществуваш и колко много, за да разбереш това.

Изпратих го тази сутрин на гарата в Сантяго. Не можех да пророня и една сълза, макар че душата ми плачеше. Сякаш цялата болка заседна в гърлото. Тръгнах сама за Финистере. Тежки облаци закриваха небето като бяла пелена и съпричастно ронеха ситни капчици дъждец. Селцата пред мен тънеха в утринна мъглявина, а тишината бе надвиснала над тях, в очакване на зазоряването. Аромат на евкалиптови дървета насищаше въздуха, а пътеката пред мен се губеше в прегръдката на папратови листа, придавайки ѝ мистично обаяние, сетне потъваше в мъглата. Търсех цер за душата си. Трябваше да открия средство, с което да накарам ума си да се върне в настоящето. Сякаш отвътре се появи поезията, която бях написала преди няколко дни за Ел Камино и сетне се бе превърнала в песен. По едно време тихо и неуверено, но запях. Огледах се, нямаше пилигрими наоколо и започнах да пея с пълно гърло, за да заглуша натрапчивите мисли в ума си. В момента тази песен бе моето спасение и сега лекуваше страдащата ми душа. Вървях боса по една тънка ризка с къси панталони и нямах желание да си наметна дори дъждобрана. Просто трябваше да вървя пеейки насила, защото ако спра песента, щях да потъна в сълзи.

Ел Камино е среща със самия теб, среща с твоята душа. Разбираш, че пътят не е толкова трудно да бъде извървян, трудното е да се изправиш срещу самия себе си, да свалиш всички пластове на егото. Да съблечеш дрехите на страха, тревогата, чувство за вина, обидата, огорчението, съжалението и самосъжалението и да видиш голата си душа, такава каквато е. Тогава можеш да се поклониш пред нейната красота и величие.

Когато срещнем сродна душа си мислим, че всичко ще е „цветя и рози“, но не е така. Познали сме я, като „сродна“, защото сме били в много животи заедно, но в тях не всичко е било прекрасно. Понякога съдбата ни изправя в близки взаимоотношения, (като родител - дете, братя и сестри или съпрузи) с нашите най-големи врагове, за да се научим да обичаме „врага си“. Защото любовта е тази, която изцелява всичко, която извисява духа и те доближава до Твореца. Идваме на този свят с ясното знание, че носим Божествената частица в себе си, сетне порастваме и изгубваме тази връзка, забравяме кои сме. Единственият начин да се свържем с Източника* е да навлезем дълбоко навътре, будни, наблюдаващи, осъзнати. Защото там, в Центъра все още сме свързани.

Колко рядко умеем да бъдем напълно присъстващи в настоящето, да усещаме насладата от живота. Нужно ли е човек да преживее някаква трагедия, за да започне да цени стойността му? Нужно ли е човек да измине тези 800 км на Ел Камино де Сантяго, за да разбере, че най-ценното не са предметите, хората, комфорта или всичко, към което постоянно се привързваме. Нужно ли бе да стигна дотук, за да осъзная, че най-ценното в живота е ВРЕМЕТО. Времето, споделено с любимите хора; времето, отделено за себе си; времето, посветено на творчество. Живеем не за да притежаваме, а за онези безценни мигове, които спират дъха ни. За онези малки моменти, в които душата ни ликува. Понякога забравяме, че времето ни е преброено и го пилеем в безсмислени разговори, телевизионни сериали, компютърни игри. Пилеем го, живеейки чужди животи, забравяйки да живеем собствения си.

Раницата е като символичен образ на „кръста“, който носиш. Там са нещата, от които все още не можеш да се отървеш, макар да знаеш колко много ти тежат. Същото е и с твоето подсъзнание, там са нещата, които все още не желаеш да пуснеш, но те тежат като камъни в душата ти. Изцелението е да поемеш отговорност. Това не е за всеки, изисква се смелост. За да се излекуваш трябва да навлезеш в раните си и да дълбаеш на дълбоко. Ще боли, ще кървиш , ще се разпадаш на парченца. Ще се мяташ от болка. Там в дълбините на твоята „сянка“ са всичките ти „демони“. Ще те е страх, толкова много ще те е страх, че ще ти се иска да избягаш… Да се излекуваш означава да се срещнеш с „демоните“ на страха, гнева, разочарованието, самосъжалението и вината…, най-вече с вината. Да отидеш в „сенките си“ и да ги приемеш, да простиш, да си простиш. Егото ти ще се бори, ще се съпротивлява, ще те оправдава, няма лесно да се предаде. А за тази битка ти е нужно уединение и тишина. Изцелението е също способността да се променяш и изисква много търпение. Но, ако намериш сили да се свържеш с душата си и да следваш нейните напътствия, значи то е в ход. И си заслужава да го направиш.

Когато останеш сам, единствената ти опора е в теб самия. Няма от кого да поискаш съвет. Въпросите ще кънтят в пространството без отговори. Налага ти се да откриеш вътрешния си компас. Трудно е, непоносимо трудно. И когато спреш да искаш да променяш света и се предадеш, тогава ще позволиш на света да промени нещо в теб. Ще откриеш, че всеки има своята истина. Осъзнаваш, че физически може да си близо до другия, а да усещаш пространството между вас, като две отделни вселени, които едва се докосват. Ще падаш, ще потъваш, ще стигаш до дъното на отчаянието и отново ще намираш сили да се изправяш. Ще умираш и от пепелта ще възкръсваш. И това „отново“ ще рисува браздите на лицето и среброто в косите ти. След всичките бури на времето, ще остане мъдростта на опита. Щом пуснеш желанието да се харесаш на всички и се сбогуваш с илюзията, че щастието ти зависи от другите, ще откриеш, че си достатъчен на себе си. Белезите от раните ще се превърнат в порти на онази Сила, която превръща - страданието в мъдрост, отчаянието в смелост, гнева в смирение, страха в постижения, тревожността във вяра, вината и срама в пречистване. Най-важното е да се осмелиш да останеш сам и да разрешиш вътрешната алхимия да се случи.

Когато минаваме през житейски турболенции, често забравяме кои сме. Творецът ни прекарва през бурите на живота, за да ни шлифова. И когато паднат обвивките на егото, от вътре се показва истинската ни същност. Никога не е ясно дали сърцевината е загнила или от вътре се крие диамант, който ще заблести в цветовете на дъгата.

Не зная защо Бог ни праща изпитанията, най-вероятно да изпробва вярата ни. Накрая разбираме, че най-трудното е да се предадем в ръцете Му. Успеем ли да го сторим, чудесата на Вселената сами се изсипват върху нас. Те само това и чакат. Но докато го сторим, голямо тръшкане пада. С ограничения си човешки ум не виждаме финала и рисуваме най-страшните сценарии. А истината е, че решенията на най-трудните ситуации понякога са изключително прости. Вярата, просто, вярата... Доверим ли се, ще видим, че всичко се нарежда по неведом път!!! И след целия ад, през който минаваме, накрая излизаме по-мъдри, по-светли, по-чисти, по-истински и по-себе си!

Има хора като…

Обичам да наблюдавам хората и да ги сравнявам с природата. Има хора като тревата, постоянно позволяват да ги мачкат. Има хора нежни и красиви като цветята, дошли са да направят света по-красив. Има хора широки и многостеблени като храсти. Не стават големи, но не се пречупват от бурите. Има и хора като дървета, впили дълбоко корени в земята, хвърлящи широка сянка под себе си. Те дават сигурност и стабилност. Но има и хора като плевели, никнат навсякъде и задушават по-малките от тях. Деница е нежна и красива като цвете, тя е тук, за да създава красота. Марина е като храст, който не се пречупва пред трудностите. А себе си виждам като тънка фиданка, огъваща се от вятъра понякога, защото корените са ѝ плитки. Затова все търся онази почва, която ще ме приеме, да се самоприсадя, да пусна дълбоко корени и да протегна клони към небесата. Там, където ще вирея най-добре и ще се чувствам на мястото си.

Тук на Камино много бързо излизаш от зоната си на комфорт. Разбираш, че когато трупаш вещи в раницата, те тежат и ще трябва да ги носиш много дълго време. Същото правим и в живота си. Трупаме къщи, коли, предмети, пари и мислим, че с колкото повече комфорт се обградим, толкова по-леко ще преминем по пътя на живота. Има хора, които смятат, че притежават своята къща например, а не разбират, че всъщност къщата притежава тях. Защото притежаваното изисква да поемеш отговорност за поддръжка, съхранение, опазване и в един момент, без да разбереш кога, се превръщаш в роб на своето притежание. То вече е отнело свободата ти. На Ел Камино осъзнаваш колко малко ти е нужно, за да съществуваш и колко много, за да разбереш това.

Изпратих го тази сутрин на гарата в Сантяго. Не можех да пророня и една сълза, макар че душата ми плачеше. Сякаш цялата болка заседна в гърлото. Тръгнах сама за Финистере. Тежки облаци закриваха небето като бяла пелена и съпричастно ронеха ситни капчици дъждец. Селцата пред мен тънеха в утринна мъглявина, а тишината бе надвиснала над тях, в очакване на зазоряването. Аромат на евкалиптови дървета насищаше въздуха, а пътеката пред мен се губеше в прегръдката на папратови листа, придавайки ѝ мистично обаяние, сетне потъваше в мъглата. Търсех цер за душата си. Трябваше да открия средство, с което да накарам ума си да се върне в настоящето. Сякаш отвътре се появи поезията, която бях написала преди няколко дни за Ел Камино и сетне се бе превърнала в песен. По едно време тихо и неуверено, но запях. Огледах се, нямаше пилигрими наоколо и започнах да пея с пълно гърло, за да заглуша натрапчивите мисли в ума си. В момента тази песен бе моето спасение и сега лекуваше страдащата ми душа. Вървях боса по една тънка ризка с къси панталони и нямах желание да си наметна дори дъждобрана. Просто трябваше да вървя пеейки насила, защото ако спра песента, щях да потъна в сълзи.

0
    0
    Your Cart
    Your cart is emptyReturn to Shop
      Изчисли доставка
      Приложи купон
      Available Coupons
      test Get лв.15.00 off
      test Get 100% off
      Unavailable Coupons
      0ekz84tb Get 5% off
      0y5l5arw Get 5% off
      1gnhpirj Get 5% off
      1xqoohaq Get 5% off
      24qqk7am Get 10% off
      2buwsw7j Get 20% off
      2cscayjg Get 5% off
      2sczx5hm Get 5% off
      2vxcttff Get 5% off
      34j4xeey Get 5% off
      36xu69yy Get 5% off
      3fuaq64u Get 5% off
      3otjt324 Get 5% off
      4zzscsfv Get 5% off
      52shrwah Get 5% off
      5d6vtfad Get 10% off
      688vup99 Get 10% off
      6asns0ja Get 5% off
      6ttdcpbg Get 5% off
      6w3itfoc Get 5% off
      6zsg94cx Get 5% off
      7aptj8co Get 5% off
      7gnia9ri Get 5% off
      7hvrhxyi Get 5% off
      7iccqbhr Get 5% off
      7ismi8up Get 5% off
      8jvskst5 Get 5% off
      8k7eh5zw Get 5% off
      8qwecmcp Get 5% off
      9dyt43sn Get 5% off
      9fxtd5ac Get 5% off
      9zp8k1ir Get 5% off
      a0cw5ob4 Get 5% off
      a4ghecpq Get 10% off
      aaev2vpg Get 10% off
      aedmzr7c Get 10% off
      alfprond Get 5% off
      althdnch Get 5% off
      ay52lwif Get 5% off
      ayrcfyk3 Get 5% off
      azvo4ocu Get 5% off
      b2k2yy3y Get 5% off
      bbsr8skn Get 5% off
      bdsrpnsi Get 5% off
      begglygh Get 5% off
      beiot01p Get 5% off
      bf2wphuk Get 5% off
      bgbl9ndh Get 5% off
      bluvs6qg Get 5% off
      bmfapxnq Get 10% off
      buszyazy Get 5% off
      byvso8sx Get 5% off
      bzgh3u7p Get 5% off
      c0wfvfpl Get 5% off
      caf7map5 Get 10% off
      ccayezwj Get 5% off
      ccyte36x Get 15% off
      cgpx7xxa Get 5% off
      cpx5inxk Get 5% off
      cwnkdwkc Get 5% off
      d0aedmf0 Get 5% off
      d496pyvk Get 5% off
      d5w20v4n Get 5% off
      d9zzpoje Get 5% off
      dckthzlf Get 5% off
      drjt4eqz Get 5% off
      dspvxi0p Get 5% off
      dthelcg3 Get 5% off
      e3yxhzdk Get 5% off
      eiwfk4be Get 5% off
      eltvhzhd Get 5% off
      eou3goom Get 5% off
      epqvl7nr Get 5% off
      eqcsnrpl Get 5% off
      ets4foqz Get 5% off
      ezeukfwg Get 5% off
      f8uhtfmx Get 5% off
      f9uvhvmp Get 10% off
      funa28bi Get 5% off
      g93wr7cl Get 5% off
      gauqryd0 Get 5% off
      ggnvfwdi Get 5% off
      gqbpvss4 Get 10% off
      gt884dy7 Get 5% off
      hcp8nwad Get 5% off
      hfmm3yfa Get 5% off
      hgocn1zu Get 5% off
      hjtzll6q Get 5% off
      hqycbhna Get 5% off
      hto5qfwi Get 5% off
      hwakw8of Get 5% off
      hzikmi1h Get 5% off
      i7jz4abr Get 5% off
      iyi3ie2a Get 5% off
      j0bq9mip Get 5% off
      j2b2c5ne Get 10% off
      jorarsre Get 5% off
      jp0ommg2 Get 5% off
      jyt8hb5a Get 5% off
      k2neyz8b Get 5% off
      k6dg38pc Get 20% off
      kr87o2gu Get 5% off
      kwnp6u4l Get 5% off
      l7a2wwfi Get 5% off
      la60sy2s Get 5% off
      ldp6fmw0 Get 5% off
      ldxmorau Get 5% off
      lgo8urp3 Get 5% off
      lhbiewit Get 5% off
      lmsiz7jw Get 5% off
      lszafcnj Get 5% off
      ltk4xsze Get 5% off
      lxwqu1ci Get 5% off
      md3fx4vj Get 5% off
      md7dmxar Get 5% off
      mg1fjt1h Get 5% off
      micscykx Get 5% off
      mrilayud Get 5% off
      mxvc8lwg Get 5% off
      n2gghn1b Get 5% off
      n3ssywbz Get 5% off
      n57x3gp7 Get 10% off
      ndaqszzr Get 5% off
      nnxwuofj Get 5% off
      ntx38xdl Get 5% off
      nwwhaun9 Get 5% off
      oaicdhxc Get 5% off
      oco9kfjq Get 5% off
      oe5rrmh7 Get 5% off
      ohkhsuar Get 5% off
      oluu9t4c Get 5% off
      omjnqpjr Get 5% off
      outalilw Get 5% off
      ouvsla8z Get 5% off
      ovwczvif Get 5% off
      p4b5vmpa Get 10% off
      pf0bficx Get 5% off
      ptnbidrh Get 5% off
      pzlvwwoq Get 5% off
      q0zydjmo Get 5% off
      qfwucztq Get 5% off
      qhmpf6g6 Get 10% off
      qlniyoxm Get 5% off
      qxkevgdc Get 10% off
      qz6sjp74 Get 10% off
      qztnmcpk Get 5% off
      r7ryuv1b Get 5% off
      rmbq8e82 Get 5% off
      rn4tthga Get 5% off
      roqgvjel Get 5% off
      rxyh6db5 Get 5% off
      ryxewkq0 Get 5% off
      rzuryxeb Get 5% off
      s3smkyk6 Get 50% off
      s6zxjbi2 Get 5% off
      sbtn81lv Get 5% off
      sgdq3zt5 Get 5% off
      svuozvxq Get 5% off
      t400ejm7 Get 5% off
      t4hjiszs Get 5% off
      tbc7k1mw Get 5% off
      tdf7wz4u Get 5% off
      tkr4jh6c Get 5% off
      tnwgn3s3 Get 5% off
      u2ifcdeo Get 5% off
      u2kml70g Get 5% off
      u5c25jlh Get 5% off
      ua8ltzto Get 5% off
      uarszfyb Get 5% off
      udkzfysl Get 5% off
      udzdgqmf Get 5% off
      uhctj5fg Get 5% off
      uhknwmhz Get 5% off
      updhxpr3 Get 5% off
      urzjolvl Get 5% off
      uxdlwa07 Get 5% off
      uzjgqtm3 Get 5% off
      v2hfqkn4 Get 10% off
      v2n5y5sq Get 5% off
      vcxs83hk Get 5% off
      veqdxeie Get 5% off
      vqgudm5z Get 5% off
      vt7am8se Get 5% off
      vug8uxaj Get 5% off
      vwwlrdtt Get 5% off
      w1uht2no Get 5% off
      w7scmxat Get 5% off
      wffzpdhw Get 5% off
      wh2x6g7t Get 10% off
      wvq62y2t Get 5% off
      wwb3pc0e Get 5% off
      wxvp8pma Get 5% off
      x2xviihm Get 5% off
      xbrlaeo4 Get 5% off
      xhmqfdrq Get 10% off
      xn8qmqhg Get 10% off
      xrn6inrq Get 5% off
      xth7ex6j Get 5% off
      xvt3chjp Get 5% off
      ya74zj5w Get 75% off
      yejgaufg Get 5% off
      yereusu6 Get 5% off
      yh9xfbej Get 5% off
      ylbs3yit Get 5% off
      yldjg5yq Get 5% off
      yqd8srhg Get 5% off
      yvxi9q7s Get 5% off
      yxwl3yki Get 5% off
      zbtktlcp Get 5% off
      zf9dvdjf Get 10% off
      zggl3pnt Get 5% off
      znt55fjq Get 5% off
      zr70xlce Get 5% off
      zuy496vx Get 5% off
      zyr26ggk Get 5% off
      zziliyrb Get 5% off